5 2

Адиантум, Венерини коси

17/05/2019, 09:29:25
Оценка 5 от общо 2 гласа
17/05/2019
Адиантум, Венерини коси

Латинско наименование: Adiantum capillus-veneris

Адиантум, наричан още венерини коси или богородичен косъм, е декоративнолистно растение от семейство Адиантови. Латинското му наименование се дължи на едно уникално негово качество – да остава сухо след като листата му биват намокрени с вода. Това се дължи на факта, че повърхността му е покрита с восъчен налеп, през който капките не успяват да проникнат.

Адиантумът е папрат, произхождаща от Южна Америка. Някои от най – разпространените сортове са:

Adiantum capillus–veneris – най – популярния вид адиантум е със светлозелени листа, разположени по тънки, гъвкави дръжки.

Adiantum polifilum – е едър сорт с голяма коренова система и дълги стъбла.

Adiantum raddiantum – има черни стъбла и многобройни, светлозелени, крехки, перести листа. Това е най – разпространения вид за стайно отглеждане у нас.

Растението е подходящо за отглеждане във терариуми и флорариуми.

Място: адиантумът не понася преките слънчеви лъчи, тъй като те могат да попарят нежните му листа. Обича светлината, но трябва да бъде скрит зад перде или да не е поставен на перваз с южно изложение. Оптималната му температура през зимата е 10 – 20 градуса, а през останалото време 20 – 25 градуса. Не обича големи температурни амплитуди.

Почва и торене: растението се нуждае от почва с достатъчно съдържание на хумус. Тя трябва да съдържа и пясък и листовка за да бъде пропусклива. От края на пролетта до началото на есента е добре да се наторява веднъж месечно с минерални торове с доза, двойно по – разредена от предписанието на опаковката.

Поливане: адиантумът е много чувствителен към поливането. Корените му не бива да изсъхват, но е много важно и да не се задържа излишна вода. Пропуснато поливане е много опасно за него. Водата трябва да бъде дъждовна, ако е чешмяна трябва да е престояла. Никога не използвайте студена или туко - що налята вода! През зимата пулверизирайте растението веднъж дневно или поставете саксията върху влажен чакъл.

Пресаждане: растението се пресажда при нужда от смяна на съда с по – голям. Това се прави през пролетта – април – май. Важно е саксията да бъде с много добър дренаж.

Размножаване: може да се размножава целогодишно чрез внимателно разделяне на коренището.

Болести: Сиво гниене – представлява гъбично заболяване, което се характеризира с поява на черни петна по листата. Може да се развие при много ниски температури или при претопляне.

Вредители: акари, листни и щитоносни въшки, дъждовни червеи. Растението не понася пръскане с химически средства и трудно може да бъде спасено от вредителите, затова е важно да не се допуска тяхната поява чрез правилни грижи. Ако все пак се налага да използвате инсектициди, след напръскване изчакайте растението да изсъхне и го облейте обилно с топла вода.

Други проблеми:

- Пожълтели листа и недостатъчен растеж могат да се дължат на прекалено висока температура и ниска въздушна влажност;

- Бледи, вяли, полупрозрачни листа – прекалена слънчева светлина;

- Изсъхнали крайща на листата – недостатъчно поливане или наторяване;

- Опадване на листата – поливане със студена или твърде хлорирана вода е най – честата причина за това. Ниската температура също може да доведе до подобен проблем.

Съвет на градинаря: адиантумът предпочита дълбоки саксии, отговарящи на кореновата му система. Периодично го подстригвайте за да освободите място за нови клонки.






Латинско наименование: Adiantum capillus-veneris Адиантум, наричан още венерини коси или богородиче